Осъдена душа
От теб се аз отрекох и мислите пропъдих,
една душа ранена, на любов ли я осъдих,
нося ориста на тежко бреме,
нима и прах не бе, и пепел,
угаснал огън и жарта не тлее,
мрак в сърцето, но пожар не ще е,
а защо вървя по тъмните следи
по път, осеян с печал, мъка и беди
и копнеж за топли устни, спомен, останал надалече,
и обич, която очите ще отричат,
а вярвах сляпо и прощавах колко пъти,
в друга, знам, ще открия аз гласa ти,
но сила имам сам да продължа,
ще бродя вечно, макар с осъдена душа.
© Аз All rights reserved.
