Сбогом, мечтице моя,
сбогом, защото те  обичам.
Затварям очи и спусъка натискам.
Политам над мечтите,
това е новото начало.

Искаше ми се да можех да изгася
в себе си пожара, да не зная що е обич,
що е болка в сърцето ми тъй младо.

Това е моят крах, това е вашата утеха,
дните предишни, думи неказани, но
късно е, мен вече ме няма!

Крещим, ала никой не ни чува, да,
това е нашата присъда, да бъдем
осъдени души – без право на обжалване
или снизходителна присъда...

Сбогом, защото те обичам!