Днес луната забрави за нас.
Не целуна съня ни с усмивка.
Не обсипа нощта с лунен прах
и следите, по които да литнем.
Но опъна въже от лъжи,
натежали от хорската злоба
и осъди нощта ни, без пулс,
да будува в невидими орбити.
Днес луната забрави за нас.
Не прости всяко наше докосване.
Заглуши онзи блус на кръвта ...
по която се стичаше обич.
© Дочка Г All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
