Jul 28, 2007, 3:09 PM

От час по психология

  Poetry
1.5K 0 3
Не ме е страх да съм сама,
Не ме е страх да ме боли сега.
Дори го предпочитам
Пред това, да се оплитам

В нови мрежи, изтъкани
От лъжи и измами.
Сама се крия в тъмнината -
Крия се от себе си и от душата.

Не се страхувам от смъртта дори -
Само тя ще ме спаси.
Знаейки, че съм сама,
Ще бродя пак в нощта...

Ще се скитам,
Ще умирам,
Ще запазя свойта чест
И не ще заплача, не...

Сълзите ще прикрия
С звездния прашец, искрящ.
Нова болка, своя, ще открия
В стихващия, гаснещ мрак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...