DuDe7o (Диана) DuDe7o (Диана)
18
Jul 28, 2007, 3:09 PM

От час по психология

  Poetry
1.5K 0 3
Не ме е страх да съм сама,
Не ме е страх да ме боли сега.
Дори го предпочитам
Пред това, да се оплитам

В нови мрежи, изтъкани
От лъжи и измами.
Сама се крия в тъмнината -
Крия се от себе си и от душата.

Не се страхувам от смъртта дори -
Само тя ще ме спаси.
Знаейки, че съм сама,
Ще бродя пак в нощта...

Ще се скитам,
Ще умирам,
Ще запазя свойта чест
И не ще заплача, не...

Сълзите ще прикрия
С звездния прашец, искрящ.
Нова болка, своя, ще открия
В стихващия, гаснещ мрак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0