От чашата прелива кръв в сърцето
Животът е антракт на ивици,
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат
и се преструват на красиви и на умни.
Самите те са в ролята на публика,
а репликите им - със все по-малко думи...
Със жестове презрително-цинични
чертаят ребуси и сричат диаграми
на отношения брутално-безразлични,
в които дъното се слива със тавана...
Завесата е вятър и защита
от фаровете дълги на прожектора,
от тежките окови на веригата,
заплела навик в делничните вечери,
в които самотù играят шутове,
преливат кръв от чашата в сърцето.
Изпращат времето като съчувствие
към най-неподходящите адреси...
© Дочка Василева All rights reserved.
