От другото небе
От другото небе
От другото небе не слизат пътьом!
Не идват дъждове да утешат
човека в тъжната му смъртност.
От другото небе кивот не търсят
и боговете рано ги възкръсват –
едва на тридесет и три!
Там дяволите са досущ хипари -
деца отглеждат с нежни хубавици,
обичат се из сламени колиби до припадък
и любовта им сякаш по е свята,
защото е веднъж на сто години!
Комините гърмят от кестени,
по плочниците ги събират ягуари.
Секундите - протяжни като патриарси,
се вливат във водите вечност. Да няма думи –
погледите насърчават и греят по лицата
изгреви – тогава стават марангозови лозите...
реката влачи дървосекачи и големи ладии...
на бреговете мият се пророци в сари –
те пият радостно
и вярват,
че няма край,
ще бъде винаги...
© Златина Георгиева All rights reserved.
