Mar 15, 2019, 1:09 AM

От думите боли!

2K 1 0

Всички  са силни на думи ,
но никой не е силен на действия ,
всеки се прави на някой
който не е .

Всеки си мисли , че

ако е в богато семейство

или  е дете на важен  човек

е нещо повече от всички .

Всеки си мисли , че ако се държи с някой  гадно  ще бъде нещо по- важно , не няма това , че си по-голям или богат дори и известен не те прави нещо различно .

Всеки човек има място на тази земя , но ако хората не разберат , че трябва да спрат да се държат различно с всички , това никога  няма да се промени  .

Все пак не можеш да срещнеш напълно непознат човек и да се заяждаш с него , всеки има първо впечатление , но и всеки би трябвало да се държи добре с другите .

Никой не е по важен от друг , дори и талант да нямаш ти си част от нещо голям , защото понякога думите и действията  засягат много .

Един непознат човек за теб може да е абсолютно нищо , но за някои той е най - голямото съкровище , той може да  е този който кара хората да се усмихват .

Замисли се , преди да обидиш някой ,
защото той може да си навреди от тази обида , обмисли думите си и дори и да си гневен не си го изкарвай  на  невинни хора .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Миланова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...