Mar 15, 2019, 1:09 AM

От думите боли!

2K 1 0

Всички  са силни на думи ,
но никой не е силен на действия ,
всеки се прави на някой
който не е .

Всеки си мисли , че

ако е в богато семейство

или  е дете на важен  човек

е нещо повече от всички .

Всеки си мисли , че ако се държи с някой  гадно  ще бъде нещо по- важно , не няма това , че си по-голям или богат дори и известен не те прави нещо различно .

Всеки човек има място на тази земя , но ако хората не разберат , че трябва да спрат да се държат различно с всички , това никога  няма да се промени  .

Все пак не можеш да срещнеш напълно непознат човек и да се заяждаш с него , всеки има първо впечатление , но и всеки би трябвало да се държи добре с другите .

Никой не е по важен от друг , дори и талант да нямаш ти си част от нещо голям , защото понякога думите и действията  засягат много .

Един непознат човек за теб може да е абсолютно нищо , но за някои той е най - голямото съкровище , той може да  е този който кара хората да се усмихват .

Замисли се , преди да обидиш някой ,
защото той може да си навреди от тази обида , обмисли думите си и дори и да си гневен не си го изкарвай  на  невинни хора .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Миланова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...