От думите ми няма и следа...
"Добре ли си?"
"Добре съм!"
(Лъжа.
Отстрелвам истината с SMS.)
"Обичам те!"
"И аз!" - отвръщам бързо.
(Но истината няма вече глас.)
"А ще те видя ли?"
"Да, ще ме видиш."
(Дисплеят чак се изчерви от срам.)
"Желая те!"
Какво да отговоря?
(Дори и буквичките скриха се от свян!)
"Защо мълчиш?"
"До тук нима говорех?"
(Отмервам SMS-ни чувства грам по грам...)
"Ще дойдеш ли?"
"Защо пък да не дойда?"
(Нали съм SMS-ият ти блян...)
"Ще бъде хубаво!"
"Да, хубаво ще бъде!"
(Повтарям думите, но яростно мълча!)
"Ще купя вино!"
"Да. Добре. Купи го."
(А, всъщност, искам диво да крещя...)
"Леглото си стои така от вчера..."
"Не го оправяй. Нека си стои!"
"Със тебе всеки ден е премиера..."
"И премиер си в моите очи!"
"До осем трябва да съм в къщи..."
"Зная... Във осем ще си вече у дома..."
(Сега изтрий и любовта ми... с пръсти...)
... От думите ми няма и следа...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
