Поредната безсънна нощ е,

с молива в ръка,

и сенки под очите.

Аз отново размишлявам...

Аз ли греша?

Аз ли съм виновна?

Кое е истинно и кое не?

Правилния път ли е това...?

Тогава... осъзнах...

Няма истинно,

няма грешно съждение!

Няма правилен,

няма грешен път!

Пътят е такъв,

какъвто ние си го създадем.

Съдбата не е случайност,

а нашият избор.

А нашият избор и път,

са отражение на това какви сме ние.

Лесно може да стане трудно,

ако не знаеш пътя,

ако не знаеш какъв си и какво искаш.

Както са казали:

 Животът е една поезия от неутрален поет,

понякога края е мрачен, а дано е така щастлив!!