От душата ми
Душата ми не е храм, в който можеш да влезеш,
да запалиш свещ и да си заминеш.
Душата ми не е утъпкана пътека,
по която да минеш, без да се огледаш.
Душата ми не е подслон,
под който да се скриеш от дъжда и когато грейне слънце,
ти да си отидеш.
Душата ми не е огледало, в което да се огледаш,
а после на парчета да разбиеш.
Щом някой наранил те е, не търси в душата ми утеха.
Щом някъде сгрешила си, не търси в душата ми човека.
Душата ми да те обича може, дори от болка да умира.
Душата ми за тебе плаче, дори когато си отиваш.
Душата ми на две разбита, търси в тебе пак прохлада.
Душата ми с кръв пропита, изгаряш ти на клада.
Душата ми захвърлена в безкрая, спасение от тебе чака.
Душата ми, прогонена от рая, от твоите ръце сломена,
чака с надеждата студена,
на душата ми да сложиш края.
© Стоян Керанов All rights reserved.
