Sweet_D3ViL (Стоян Керанов)
16 11
Jan 7, 2008, 9:57 AM

От душата ми 

  Poetry » Love
1237 0 4

 

Душата ми не е храм, в който можеш да влезеш,

да запалиш свещ и да си заминеш.

Душата ми не е утъпкана пътека,

по която да минеш, без да се огледаш.

Душата ми не е подслон,

под който да се скриеш от дъжда и когато грейне слънце,

ти да си отидеш.

Душата ми не е огледало, в което да се огледаш,

а после на парчета да разбиеш.

Щом някой наранил те е, не търси в душата ми утеха.

Щом някъде сгрешила си, не търси в душата ми човека.

Душата ми да те обича може, дори от болка да умира.

Душата ми за тебе плаче, дори когато си отиваш.

Душата ми на две разбита, търси в тебе пак прохлада.

Душата ми с кръв пропита, изгаряш ти на клада.

Душата ми захвърлена в безкрая, спасение от тебе чака.

Душата ми, прогонена от рая, от твоите ръце сломена,

чака с надеждата студена,

на душата ми да сложиш края.

© Стоян Керанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??