От изгрев - до залез
Не е чужд на човешките слабости.
Знам, че те и на него не са...
Древна истина - даже за рая
прекалени светци не вървят.
Той е моето рамо по пътя.
Аз за него – гореща ръка.
С мен е, щом под нозете пропука...
И е моята стряха в дъжда.
Претворен е в лика на сина ни.
По природа е малко гневлив.
Аз за него съм светлият ангел.
Ако страдам – и него боли.
И ми казва: ти пак си онази –
полско цвете сред зрялата ръж.
Този, с който ще крача до залез.
И от изгрев е с мен. Моят мъж.
© Людмила Билярска All rights reserved.
