"От живота/ненадломена - с несломено сърце"
Удар след удар понасях
от съдбата на плещите крехки,
в убити копнежи все газех
съпричастна с бедите човешки.
От тежкия живот ненадломена
черпех от нещастието сили
с несломено сърце преродена,
по – жива от всичките живи.
На вред всяка трудност посрещах
не спирана от никой и нищо,
в дланите вяра събирах
в живота опитвах от всичко.
стих върху цитат от поемата "Ралица"
© Мария Амбова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
