...от кал плътта, но с ангели в душата...
И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви,
не го разкъсват стоманени птици.
Пастир невидим по света върви
с молитва сбира своите овчици.
Земята кити булчински снага,
и слънчев лък над нея се извива.
И тихо е, сред болка и тъга,
нелюдското в човека си отива.
Под камък зло и смърт, като заспят,
ще звъннат пак камбани, в тишината.
Човекът за човека ще е брат,
от кал плътта, но с ангели в душата...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Съгласна буква не съм била никога - коствало ме е много, но в убежденията си съм непоклатима. Каквото имах да казвам - казах в стих и приключих с темата.