От крехката ти лудост красота изваях.
И себе си откривах в чуждите мечти.
Но ни истината осъзнавах,
ни студенината в твоите очи.
Препятствия безброй преминах...
не се докоснах до душата ти.
Като в море разярено се давех,
но открих си мъничко спасение.
Не си ми нужен вече ти!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up