От+крити намерения=поезия
Тази нощ сънувах,
че съм невидима.
Запитах се -
забелязват ли ме
и дали съм значима?
Чуваха се гласове
в коридора
и аз,
скрита
зад вратата -
чакам
да се провикна:
„Изненадааааа!"
Че ето -
наближават те,
тъкмо да отворят...
И НИЩО?!
Преминават си
през мене,
сякаш съм от
кислородни молекули
изградена.
Плътността ми -
до 0-ла повалена,
а отражението,
нейде в
процепите
на стените
се покрило.
Говоря им,
усилвам децибели,
но
напразно -
не ме чуват.
Както всичко друго
и гласа си ли
изгубих?
Навярно
от прекалено
бълнуване
нощем...
Къде изчезнаха, за Бога,
тъй внезапно -
лицето ми,
очите и бенката
отдясно?!
Опитвах се
да ги докосна,
ала преграда снежна
между нас
израсна -
цяла вледених се.
Кожата ми чак настръхна -
предполагам де,
макар
да не я виждах.
Реших,
че съм умряла:"
Рано ми е още!
Голямата любов
съм си обещала!"
И цялата уж -
с добри намерения
постлана,
изпаднах в ужас -
на прага ми
св. Петър застана
и ръка ми стисна...
Подът под краката
ми се губеше,
и губеше...
Пропаднах в
преизподня..
Сънят до тука беше,
остатъка не помня...
През деня
преследваше ме
мисълта -
каква символика
ли носи този сън,
да разбера.
С какво ли съм
го породила,
а може би
съм неоценена?
Или
отражение е било
на душевната
ми празнота?
Сърцето ми -
и то ли е невидимо
или не биваше
да го пазя -
така пресилено?
Какви ли игрички
психиката ми играе?
Какво ли да очаквам -
предупреждение,
че от нещо ще стана
зависима?
Или се страхувам
истината
в очите да погледна?
Че чака ме
голяма придобивка?
Че сънищата ми -
на вътрешните страхове
са израз?
И в крайна сметка,
до съновника
реших
да се допитам.
Явно пак за любов
ще се отнася -
за нещо
надежди празни тая.
Май става дума за... Тома.
© Нежното Ласо All rights reserved.
