Oct 10, 2008, 12:58 PM

От липсата ти ме боли

  Poetry » Love
1.3K 0 6
И вече знам.

И вече ми е ясно.

От липсата ти ме боли.

Вън - златно-есенно.
 
Навън - прекрасно.
 
А тъжен дъжд във мен вали.
 
Светът - голям.
 
А ми е тясно.

Замина ти.
 
Къде ли си?
 
Кръвта във мен пулсира бясно.
 
Върни се тук!

И остани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...