Jun 22, 2016, 9:00 PM

От малката книжка...

  Poetry
877 0 5

От малката книжка с цветни корици,

която в левия си джоб държа,

пулсират стихове, сърца на птици,

надничат бистри очи на деца.

 

Немирни изскачат, литват на воля…

Засиява очилатият свят!

Разкършва се и разчупва матрици,

напук на всичко - разрошен и млад!

 

С книгата тъничка, с букви жълтици,

която с обич отляво държа,

по-богата съм от всички царици -

ще дам на бедните от радостта…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...