От мен най-добре открадни и деня
... И защото съм тъжна, е зло всяко утро.
Пониква от други, по-грапави дни.
От едно безнадеждно, безплодно статукво –
да искам, да търся, до мъртва почти.
Но през стъкла от кашмир и тих уличен стон
не виждам дали теб те няма, или...
приласкан във Вселена - далечна до болка,
не ходиш към нея, но за мен гориш.
И защото съм няма, са глухи листата
на кестена вън до терасата ми,
хвърлящ слънчеви залези към стъпалата,
на които няма да стъпиш дори.
Тъмен полъх подухва към моята къща -
полюшва небрежно косите от смърт.
Сребриста до черно, привидно съм същата,
от мен най-добре открадни и деня...
© Цвет All rights reserved.
