От него за нея
Докосване нежно... от него за нея,
целувка, стаена на търсещи устни,
в мрака светулка – се ражда идея,
да хване ръцете ù топли, изкусни!
Дъх на лъчи, пролет в косите,
в близост ранима той я държи,
без да съзнава как във бедите
бе я оставил сама със лъжи.
Гледаше тя с надежда в очи:
„Тои и промяна – дали е възможно?
Пред мен е сега, сърце, замълчи,
нещо във него има тревожно!”
Без думи разбрал, че тя е ранена,
въпрос незададен виси между тях,
той я погали, а тя пък смутена
крачка направи в земната прах.
Нейните устни – негова бездна,
тихо шептяха грижите свои,
погледна я той, страхът ù изчезна,
с очи ù бе казал: „Още съм твой!”
Докосване нежно... от него за нея,
целувка, стаена на търсещи устни,
тръгнаха двама по светла алея,
той хвана ръцете ù топли, изкусни...
© Мими All rights reserved.
