От нищото без глас крещя
Играхме с теб игра със смъртта.
Знаеш кой победи.
Помниш ченгето, което пика
върху моята мъртва глава.
Затова, приятелю, без глас сега
на теб от нищото крещя:
Когато срещнеш хубава жена,
вместо мене ти я целуни.
Не мога аз, защото
със пръст е пълна моята уста...
Когато ти изглежда сив света,
очите още по-широко отвори.
Не виждам аз, защото
червей сляп изяде моите очи...
Когато се прегънат твойте колена,
сили намери, стани.
Не ставам аз, защото
пръстта връз мен тежи...
Когато болката те победи,
не крий сълзите си, плачи.
Не плача аз, защото
вече никога не ме боли...
Когато слънцето след дъжд изгрей,
дълбоко дишай мирис на треви.
Не мога аз, защото
тук вода отвсякъде струи...
Приятелю, сега на теб от нищото крещя:
Аз мъртъв съм, но ти
живота яко до стената притисни
и заради мен, приятелю,
по-жив от живите бъди!
1996г.
© Сянката All rights reserved.
