Mar 15, 2019, 11:38 AM

От ноздрите на живота

  Poetry
516 0 1

ОТ НОЗДРИТЕ НА ЖИВОТА

 

Върху сънените криле на живота

се разлива капка гореща любов. -

Огън водещ, горящ пред Кивота,

или видение тръгнало смело на лов?

 

Кръстопът ли е, сочещ много посоки?

Тръгнеш - пред теб е задънена улица.

Излиташ да огледаш – долу дълбоки

ровове се разминават като блудници.

 

А слънцето зове в крачка с времето.

Дъхът на кафе ароматно го опиянява.

Зората с обещания и целувки бременна,

в залеза ще роди плод... или плява.

 

Предпролет е... росно... и рано е в зори

да гадаем по ненапъпилите дървета...

Нека е здраве и любов, светли мечти!

Лято ще има в духовните наши полета...

 

Всеки кръстопът за теб е булевард...

Сърцето единдтвено... пътя избира.

Любовта е водач, на душата бодигард,

докато огън от ноздрите на живота извира...

 

15 03 2019

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...