От обич
От обич със какво не играх,
от обич лъгах, плаках, проклинах,
от обич замръзвах, горях,
от обич изграждах и сривах.
От обич се смях и в тъга,
топях се без пламък, заравях
в жаравата и ръце, и крака,
от обич воювах и бягах.
От обич умирах и пак
възкръсвах, отново пропадах
от обич търсих смисъл и знак
и за жълти пари ги продавах.
И купувах, и търгувах един блян
и си плащах, и дължах, заборчнявах…
От обич стигнах даже до там,
че сама себе си трудно познавах.
От обич, от обич каква!
Гдето само зад зъби се пази
и в юмруци…а за нея така
най-накрая единствено мразиш.
© Магдалена Филипова All rights reserved.
