Mar 2, 2013, 11:40 PM  

(от)плавам към/от теб

  Poetry » Love
1.1K 0 2

спомням си за нелеките съдби

на предишни лодки и лодкари

отплавах без посока но кажи

дали един със друг ще бъдем цели

знам само - по-светъл е деня

очите ти - слънчеви кълба сред пътя нощем

през тревога и фалшове вървя

дори не мисля да се отказвам още

различна друга съм... жена

в предишните обвивки дишах равно

и ако преди съм си тръгвала

то сега ще поискам да остана

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...