Живея, защото не живея!
Умирам,
защото и до днес не съм умрял...!
В жестоката и непотребна Истина
човеци земни виждам - със лица от кал.
Заплю ги Бог (или пък Боговете),
но те решиха, че са Божий дъх.
И стъпили в безумното начало,
вървят по шумен - карнавален път.
Напредват с маски, със езични танци.
Тризъбци веят с татуирани тела.
От космоса са насекоми жалки
за тайнствен лъч в Око неземно спрял.
С шума си заглушават Водопада.
На хвърлей са от мътната вода.
В устата на огромен Змей попадат,
захапал с челюсти кълбото на света.
И чувам гонга, който отброява
финален каунт даун като в песента.
Дойдох, видях и пак отлитам
към синевата, от която долетях...
© Младен Мисана All rights reserved.
Трогнат съм и ти желая прилив на ново и силно вдъхновение!