Nov 22, 2014, 2:59 AM  

От птичи поглед

1.4K 0 20

Живея, защото не живея!
Умирам,
защото и до днес не съм умрял...!
В жестоката и непотребна Истина
човеци земни виждам - със лица от кал.
Заплю ги Бог (или пък Боговете),
но те решиха, че са Божий дъх.
И стъпили в безумното начало,
вървят по шумен - карнавален път.
Напредват с маски, със езични танци.
Тризъбци веят с татуирани тела.
От космоса са  насекоми жалки
за тайнствен лъч в Око неземно спрял.
С шума си заглушават Водопада.
На хвърлей са от мътната вода.
В устата на огромен Змей попадат,
захапал с челюсти кълбото на света.
И чувам гонга, който отброява
финален каунт даун като в песента.
Дойдох, видях и пак отлитам
към синевата, от която долетях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Латинка, за високата оценка и за този толкова хубав коментар!

    Трогнат съм и ти желая прилив на ново и силно вдъхновение!
  • Благодаря ти, Сеси, за високата оценка и за подкрепата ти с този хубав коментар!
  • Поздравления за силната поезия!
  • 1. Благодаря ти, Елица! Току-що видях, че си допълнила коментара си с едно чудесно твое стихотворение. То, в известен смисъл, се явява особено удачен контрапункт на моя текст. Написано е с характерния за теб оптимистичен възглед, че животът е значима ценност, от която следва да се възползваме докрай - тук, на Земята, преди да търсим негов /евентуално превъзхождащ го/ еквивалент другаде. Винаги проследявам с възхищение ходовете на мисълта ти, защото ти по удивителен начин съчетаваш рационалното с ирационалното звучене. Това, заедно с невероятната лекота и прецизност на писането ти, ми носи голяма естетическа наслада при четене на текстовете ти.

    Поздравявам те за стиха!



    2. Самотният рус "вълк", с деформираната черна обувка от нощен вой по лунните камъни,
    изрази своето тленно становище от сивата адвокатска кантора на живота.
    Don't worry be happy!

    https://www.youtube.com/watch?v=Oo4OnQpwjkc
  • 1. Благодаря ти, Росица, за оценката и за коментара!

    2. Мерси за високата оценка, Дианжело, както и за толкова хубавия ти и мъдър коментар. Трогнат съм и се моля да съм заслужил тези хубави думи.

    3. Благодаря ти, Панайоте за този коментар и за оценката среден 3. Всъщност какво друго да очаквам от човек, който не е чел Илиада на Омир.
    Вероятно Омир щеше да бъде оценен със слаб 2 /т.е по-ниско и от мен, което ме изпълва с особена гордост/ от Панайот Панайотов, защото той /Омир/ използва израза "шлемовеецът Хектор". Очевидно Омир не е знаел, че с това обрича чители като Панайот да разсъждават по темата, защо шлемът на вожда на троянците Хектор е бил от хартия. Може би Панайот Панайотов би защитил дисертация, в която да докаже, че с хартиен шлем на главата Хектор е бил обречен да загуби двубоя с Ахил. Всъщност още не е късно за такава дисертация, Панайоте. Ще се чувствам поласкан, ако ме поканиш да ти стана един от рецензентите.

    Що се касае до това, че всички човеци били земни, това е също смело твърдение в стила на произнеслия го. Но истината е, че има и неземни човеци. Ако се срещнеш с някой тях, прогнозирам, че вече няма да твърдиш, че Хектор е имал хартиен шлем на главата си. Но тогава ти не би бил онзи АВТЕНТИЧЕН Панайот Панайотов, който може да послужи като нарицателно за много неща в сферата на културата и знанието, какъвто си понастоящем.

    4. Благодаря ти, Елица, за този коментар! Много точно, както винаги, се прицелваш в същността на нещата. Все пак и земният живот има дълбок смисъл, но явно понастоящем сме в неведение за него. Затова проиграваме живота си като аборигени, но изгубващи дори някои ценни техни качества. Текстът ми се опитва да разкрие неправилната Употреба на живота от страна на земляните. Опитът им за самопринизяване. Карнавалното, което са оставили да доминира в тях, да шества и да ги води. И като резултат - отказът им от Синевата!

    5. Благодаря и на теб, Елена /Вятър 13/. Желая ти усмихната и щастлива седмица.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...