ОТ РЕВНОСТ

Обичахме се двама.
Светът въртеше се за нас.
Незабелязвахме на пътя нищо.
Бяхме само ти и аз.

Планини от пречки
трябваше да прекосим.
И така със тебе
любовта да оценим.

Но препятствията явно
бяха твърде малко.
ревността обзе ни -
чувство много жалко.

И с миши стъпки,
ден след ден
отдалечаваше се
бавно ти от мен.

Сега без тебе
времето не може да тече.
Минутите без теб
са цели векове

Измина седмица,
а сякаш бе година.
Откога
не съм аз вече твоята богиня?

Откога загърби
чувствата ни и мечтите
и след себе си остави
ти тъгата във очите?

Как можа ти
след година и половина
да забравиш всичко,
да оставиш мен без тебе да загина?