От ръката ми буден
Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо,
в коприна и мохер завита...
Нали не си Върнън,
да пазиш от нежно пиянство
душата ми?
Дори и от сладкия грог
ще се люшнат очите вълшебно
в дълбокото,
с доверчиви устни
ще млъкна на твоето рамо...
а когато усетиш пулса ми
с постоянна посока,
целуни и последното мое
закъсняло признание.
От ръката ми буден,
в лунна пътека
на божествена земна обител
ще те дръпна -
следичка седефена,
по ръба на свято отдаване.
И по-трезва от всякога,
след тъжния сън на нотите
и прилива им органичен,
последна ще разбера,
че в теб съм останала.
https://www.youtube.com/watch?v=5mhbB58y_5o&feature=emb_title
