От себе си не можеш да се скриеш
Хармонията не чертае граници,
на грешни и светци не ни дели.
Понякога постила път към празника,
а друг път преценяващо мълчи...
Но винаги, когато трябва спира,
посоката обръща и крещи,
щом равновесието крехко на везните,
дори перце от птица наклони...
Хармонията вдишва и издишва
на въздуха взаимния комфорт.
Ако усети зрънце от излишност
ще се взриви невидимият мост...
Ще загорчи онази дълга глътка
от ритуалното вълшебно питие.
Дисхармонично ще накуцва пътят,
мъчително делейки се на две...
Хармонията мрази имитациите
на сигурност и вярност - на поднос,
в неловко удължените мълчания
на делничния скучен коловоз.
Под сянката на щастие фалшиво
пожертвал ли си съвест, чест и вяра,
от себе си не можеш да се скриеш,
ако хармонията в тебе е измамна ...
© Дочка Василева All rights reserved.
Поздрави, Доче!