dodic (Деян Димитров)
266 1705
Mar 16, 2007, 7:36 PM

От село 

  Poetry
635 0 7

 

И аз пък к’во кът съм от село,

не мога ли да имам ритната кола,

не мога ли да крача смело,

и левчетата мазни да броя.

 

И к’во кът ходя със терлици,

нали най-важно е пътъците да са удобни,

че жилетките ми били без илици,

критиките мога с лекота да превъзмогна.

 

И к’во кът сутрин хапвам лучец,

той е чуден с млеко на закуска,

и на дедо онзи, чудния суджучец,

за нищо на света не бих изпуснал.

 

И к’во кът имам малка къща,

не мога ли да ходя със момите,

по ливадите да ги прегръщам,

и с тях да гониме щурците.

 

И к’во кът псувам кът хамалин,

и аз умея стихове да пиша,

и думите сега за вас не жаля.

И к’во кът съм от село - и аз кат всички дишам.

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Доста забавно - хареса ми! И така де - не всеки е "градски", ама всеки има душичка и му се иска...
  • Ха-ха-ха! Баш на място си го рекъл. Обаче, Поете, туй е само поза, не мож си скри истинската душа, щом си тръгнал с момите подир щурците! Вари го, печи го - поетична душа!
  • Благодаря, от село съм за малко.
  • Ми тъй де....к'во кът си от село?
    Хареса ми!
  • Они и граждането съ ут село!!! Само дека га йе срам дъ си гу признаат!!! Айде, поздраве на ваше село ут наше село!!! Бат Ваньо селски кмет

    Поздрави за стиха, Деяне!!!
  • Не знаех, че можеш да пишеш в този стил!
    Браво, хареса ми!
  • Дерзаи момко ..хич да не ти пука!!!
Random works
: ??:??