От село
И аз пък к’во кът съм от село,
не мога ли да имам ритната кола,
не мога ли да крача смело,
и левчетата мазни да броя.
И к’во кът ходя със терлици,
нали най-важно е пътъците да са удобни,
че жилетките ми били без илици,
критиките мога с лекота да превъзмогна.
И к’во кът сутрин хапвам лучец,
той е чуден с млеко на закуска,
и на дедо онзи, чудния суджучец,
за нищо на света не бих изпуснал.
И к’во кът имам малка къща,
не мога ли да ходя със момите,
по ливадите да ги прегръщам,
и с тях да гониме щурците.
И к’во кът псувам кът хамалин,
и аз умея стихове да пиша,
и думите сега за вас не жаля.
И к’во кът съм от село - и аз кат всички дишам.
© Деян Димитров All rights reserved.
