***(от север)
Изви се последният вятър -
от север.
Човеците до дъно изпълни,
туфи пепел и тъма понесъл -
да зида праг
пред портите на вените.
Линеещото време да препъне
и разкъса.
Да прегради и сълзата надежда,
че (може би) и утре ще съмне,
че е тук
и ще бъде
облакът с топлите пръсти.
***
Размята Вихърът буци забрава,
живота на капки мъглисти
реди и руши,
прережда, загражда,
затрупва
с изгнили пера и треви –
въздух да няма
и глътка дори,
който да спомня, че там,
някъде,
дишал, мечтал, обичал е Някой.
От север преди да прелее
Невярата.
© Дора Павлова All rights reserved.
