От щастието прося аванс (есенно)
Тишина и мъгла бавно скапват душата
(и есенен дъжд през нас се пропива),
макар и неискана, идва тъгата
(по вада - течение света се измива).
Потънали до колене от мисли нощем
(и листата във вихър ни лутат),
след последната есен объркан съм още
(след писъка на тая есен глуха).
Капан за мисли са клоните оголени
(студен е и вятъра на мойто сърце),
на завет оставете ме... моля ви
(не протягайте съжалително празни ръце).
Като пътник, който тръгва жаден,
като изпуснат последен шанс,
като скитник, мокър и гладен,
от щастието прося аванс...
© Милица Игнатова All rights reserved.
