от скука навярно

May 1, 2007, 10:32 AM

Poetry

888 0 1

През зимата те срещнах,
след много студ и страх
Повярвах ти. Гореше ...
От пламък ослепях.
Сънлива бях в тъгата
и мудно се опомних,
когато вече вятърът
сърцето ми прободе.
От скуката навярно,
от глад за нов сюжет -
в началото бе радост,
а после припев блед. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

от скука навярно

Want to read more?

Random works