Aug 31, 2019, 6:45 PM

От следите на времето

  Poetry
374 0 0

ОТ СЛЕДИТЕ НА ВРЕМЕТО

 

Лятото узря и вече презря.

Слънцето и вятърът го прегориха.

Денят тъй бързо намаля.

Стъпките по пясъка го измориха.

Отдавна мина Преображден.

Август изпи последните си слънчеви лъчи.

Натоварен с любов... пристъпи важен,

на Септември щафетата подаде... и изтри очи...

Вплел мисли в спомените светли

за цветната пролет и любовите летни,

повежда ги към далечни брегове,

където ще се върне младостта... детето...

частица оставили от своето сърце...

На банкет месеците ще се съберат...

Ще ги прегръща поредната изминала година,

за да стори на Нова мечтания път...

„На многая лета“ ще пее

и пие от младото вино...

Наздравица с Любов ще се лее...

Но до тогава ще царува есента

с тъжния дъжд, цветни листа

и танците копнежни на снега...

 

31 08 2019

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...