От Слънцето дъгата си изпросила...
... pare pare...
Ще се престоря че съм пейка посред път
и без това привиквам да ме няма
навървила съм броня вместо плът
в онази там бездумна мелодрама…
и репетирам денем да мълча
а нощем с пръсти да рисувам
наметнала одежди от мъгли
отново с птиците тъгувам…
Ще се престоря че съм стихнала сълза
по стъпките на извървяна зима
и с няколко избрулени листа
очи си нарисувах – да ме има…
и с вятъра ще крача под дъжда
и все натам сънят ми ще ме води
ще стихвам в утрото сама
от Слънцето дъгата си изпросила...
