beti beti
26 421
Jan 27, 2011, 11:46 AM

От Слънцето дъгата си изпросила...

  Poetry
807 0 10

                                                                                       ... pare pare...

 

 

Ще се престоря че съм пейка посред път

и без това привиквам да ме няма

навървила съм броня вместо плът

в онази там  бездумна мелодрама…

 

и репетирам денем да мълча

а нощем с пръсти да рисувам

наметнала одежди от мъгли

отново с птиците тъгувам…

 

Ще се престоря че съм стихнала сълза

по стъпките на извървяна зима

и с няколко избрулени листа

очи си нарисувах – да ме има…

 

и с вятъра ще крача под дъжда

и все натам сънят ми ще ме води

ще стихвам в утрото сама

от Слънцето дъгата си изпросила...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0