Oct 12, 2021, 11:57 PM

От слънцето вземи лъчи 

  Poetry » Other
205 2 1

Ти помниш ли онези първи дни,
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.

 

Сега отново се вълнувам аз,
но не за мен – за внучката ми мила
и сякаш се повтаря всеки час
по пътища, които аз изминах.

 

И без да искам изживявам пак
като на лента минали години.
Къде са – няма ги, надават знак,
заминали… но тя да е щастлива!

 

Ако в очите огън не гори
и няма ласка във деня изминал,
от слънцето лъчи вземи!
Животът да е топъл – не изстинал…

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??