С причина, или без причина,
оплакваме се. Мрънкаме нон-стоп,
а той отдавна се помина –
eмблематичният, арменски поп.
Сами във жалбите си тънем.
Пари не стигат. Болест, злоба, мъст.
За миг дори, но да разпънем
и другия на своя, собствен кръст.
А просто нещо е живота.
И грешката е в теста този път.
Поели мравки към Голгота...
От смях на Бога раните кървят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
. Прегръщам те, Наденце!