Feb 13, 2007, 3:51 PM

От теб научих...

  Poetry
908 0 2

Исках да зная за бъдещето,
а с теб научих да живея за мига.

Исках да получавам всичко,
а ти ме научи да се нося по вятъра...

 

Исках да градя мечтите си,
а ти ме научи, че времето е кратко.

Исках да ти дам любовта си,
а ти ме научи да не я раздавам до край!

Имах мечти,
имах идеали,
имах съдба,

... А ти превръщаше

всичко във кристали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...