Дете на красотата, моят взор
жадно те докосва с топъл зов
и ум, сърце, душа и тяло в хор
за тебе пеят химни от любов.
От теб роден е всеки порив нов
и арфа приказна разпръсква трели,
и оживява всичко с благослов
сред слънчеви лъчи вълшебнобели.
И в нощите по-ярко са изгрели
звездите милиарди в небосвода.
Ти чудо си... и бури полудели
безсилни са пред твоята природа.
И пазиш ме от мълнии и гръм,
и с теб съм жив и съм, което съм.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
