Дете на красотата, моят взор
жадно те докосва с топъл зов
и ум, сърце, душа и тяло в хор
за тебе пеят химни от любов.
От теб роден е всеки порив нов
и арфа приказна разпръсква трели,
и оживява всичко с благослов
сред слънчеви лъчи вълшебнобели.
И в нощите по-ярко са изгрели
звездите милиарди в небосвода.
Ти чудо си... и бури полудели
безсилни са пред твоята природа.
И пазиш ме от мълнии и гръм,
и с теб съм жив и съм, което съм.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
