May 12, 2012, 9:15 PM

От теб зависи

  Poetry » Love
704 0 0

Намяташ болката си и  се скриваш.

И искаш да потънеш в самотата.

А самотата бавно те убива,

изяжда те отвътре без остатък...

Не можеш и не искаш да признаеш

в сърцето си коя си изоставил,

а спомените  в тебе бесен танц играят,

така се вихрят, че без дъх оставаш.

Надяваш се на времето, по-мъдро,

да ти подскаже вярното решение.

Ще чакаш, ще стоиш зад някой ъгъл,

но няма да се доближиш до мене.

И времето за теб е най-добър приятел,

защото знае всичките ти тайни,

но то ще те избави ли от самотата,

помагайки ти всичко да признаеш?

Ще ме очакваш знам, ще е до края.

А аз до теб съм, само ме поискай.

Ще долетя от своята безкрайност,

и повече от всякога ще бъдем близки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....