От тебе имам нужда
От тебе имам нужда, тъй както цветето от слънчеви лъчи,
във теб съм влюбена, тъй както делфинът в морските вълни.
И бавно в спомени изгарям, тъй както сламата гори
и изкрещя ли в своя гняв, светкавица небето ще срази.
И като гладен вълк за теб се боря, за да нахраня своето сърце,
и кръжа над твойта сянка, като орел над своето дете.
И черна е душата ми кат гроб, и празна е като пустиня,
а очите са като потоп и потъвам в страшна тиня.
И пулсират устните горещи и твойто име тихичко мълвят,
в съня си виждам нашите срещи, но в друго време и в друг свят.
Далече си от мене ти, тъй както слънце и луна,
огън силен в мен гори, но не разтапя във сърцето ти леда.
По пътеки непознати аз вървя и като кораб търся своя бряг,
отвсякъде очите ти ме гледат, а в душата се изсипва сняг.
А сърцето болно те зове и чака, като наивно мъничко дете,
без тебе дните се превръщат в саби, пронизващи това сърце.
И всяка глътка въздух е отрова и всеки спомен жив венец е от бодли,
всяка мисъл в мен е болка нова, че на любовта ми не отвръщаш ти!
© Блага Венциславова All rights reserved.
