От тебе търся чуден, рунен знак -
пред мене искрено да заблести
и моята надежда вярна пак
да знае, че ме чакаш с обич ти.
Оглежда се със жаден взор душата -
от тебе търся чуден, рунен знак.
Следа невиждайки сега, тъгата
обвива ми сърцето, няма как.
Но продължавам в този свят недраг,
към бъдещето сам през дни и нощи.
От тебе търся чуден, рунен знак
със истинска любов във мен все още.
Не се отказвам пред прегради лесно,
сред бури, сред мъгли и в студ, и в мрак.
И всичко утре да е неизвестно -
от тебе търся чуден, рунен знак.
© Асенчо Грудев All rights reserved.