От тук започват звездите
Топла нощ е. И е лято.
Ухание на билки и треви.
Лежа сред тях и е приятно.
Небето е обсипано с‘ звезди.
Край мен природата не спи,
светулка пали си фенера,
реката развълнувано шуми
и тича пристан да намери.
Милионите звезди бледнеят
пред тази чудна планина,
от мрака гледат и копнеят
за тихата неземна красота.
А там далеко сред звездите
на друга някоя планета,
лежи момиче сред тревите
и вперило е взор в небето.
И там природата е жива,
и там щурците пеят в нощи топли.
Но знам, че няма по-красива
от тихата магия на Родопи.
Чудно, топло стихотворение!
