От утре пак без теб - съм ничия
Продадох тялото - забравих кога
честта за разнообразие
душата мина на безценица
и дяволът не я поиска
от днес и мислите раздавам.
Какво тълкувам?
пред празната бутилка от уиски.
и купищата фасове в пепелника,
и гадния рефрен на твоята любима песен,
и липсата, че още много липсваш.
Не плача, а това ли искам?
Да, празна съм
не ми остана нищо.
освен да прибера сергиите
мъжете ме купуваха с шепи
търгувах себе си, разбира се,
за да забравя тебе в греховете.
Не те забравих
просто стана празно
реалността болезнено ме перна през очите
и много исках днес отново да съм "Маркова"
почти като костюм от Витошка.
И много исках,
ала теб те няма
отсъствието запълвам с уиски
и фасовете от цигари как ме дразнят.
Приспивам спомени,
без теб от утре пък съм - просто ничия.
© Наталия Божилова All rights reserved.
сякаш се заби право в сърцето ми! поздрави мила !
