Dec 4, 2008, 2:59 PM  

От утре пак без теб - съм ничия 

  Poetry » Love
1891 0 20

Продадох тялото -  забравих кога 

честта  за разнообразие

душата мина на безценица

и дяволът не я поиска

от днес и мислите раздавам. 

Какво  тълкувам?

пред празната бутилка от уиски.

и купищата  фасове в пепелника,

и гадния рефрен на твоята любима песен,

и липсата, че още много  липсваш.

Не плача, а това  ли  искам?

Да, празна съм

не ми остана  нищо.

освен  да прибера  сергиите

мъжете ме купуваха с шепи

търгувах себе си, разбира се,

за да забравя тебе в греховете.

Не те забравих

просто стана празно

реалността болезнено ме  перна през очите

и много  исках  днес отново да съм "Маркова"

почти като  костюм от  Витошка.

И много исках,

ала  теб  те няма

отсъствието  запълвам с уиски    

и фасовете от цигари как ме дразнят.

Приспивам спомени,

без  теб от утре пък съм -  просто ничия.

 

 

© Наталия Божилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??