Jan 1, 2016, 3:18 PM

От вяра към любов

  Poetry » Other
455 0 1

На днешната си среща с Божието Слово

от Петър – Канарата, аз се поучавах.

Съветите му слушах отново и отново,

и с помощ от небето така си разсъждавах:

 

Щом чуем за Исус, приемаме го с вяра.

И мислим, че с това приключват се нещата.

После прибавяме „любов” във пълна мяра

и ето ни готови, на път към небесата.

 

„Аз вярвам в Бог!” – със себе си сме горди,

не ни е нужен ничий нежелан съвет.

И с думичката „вяра” сякаш сме орисани

на радост и надежда, на обич и късмет.

 

ОБАЧЕ… вярата е само началото на пътя,

тя е за основа на нашия градеж.

Нужно е към нея да прибавим качества,

тъй необходими за нашия растеж.

 

Петър ни съветва да прибавим добродетел

(чудна дума – крие в себе си добри дела),

а после – благоразумие, та всичко изградено

да не се срине под тежестта на гордостта.

 

Щом научиш се да си благоразумен,

контрол над себе си ще трябва да добиеш.

Да не подхождаш към греха като безумен -

гняв и огорчение в сърцето си да криеш.

 

И твърдост трябва – да не паднеш в клопка

на трудностите, изпитанията и проблемите.

Така ще ставаш все по-силен в Господа

и с мъдрост ще решаваш сам дилемите.

 

Едва тогава, мили хора, ще можем

живот на благочестие да водим ние.

Такъв живот, разбира се, възможен е,

ако от Извора на любовта без мяра пием.

 

Сега, едва сега, ще можем пълноценно

на братята по вяра помощ да окажем.

Защото – щом усъвършенствали сме себе си,

любов и нежност лесно ще покажем.

 

Е, - ще попита някой – не стигнахме ли края,

дали за ходене със Бога вече съм готов?

О, мили мои, тук ще ви призная -

Това е пътят ни от вяра към любов!

 

„… положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.” 2 Петрово 1:5-7

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...