От вътре

Мога да ви кажа как пропадах по този начин,
пропадах всеки ден.
Мога да ви кажа животът колко е страшен,
мога да ти кажа, че тогава ти не бе до мен.

Можех да си помогна.
Просто гледах отново как допускам същите грешки.
Можех до сърцето ти да се домогна,
но някой друг май избираше.
Ние бяхме просто пешки.

Какво става? Твърде много проблеми?
Не знам къде принадлежа.
Лъжи, болки, разкъсвания и плач, в мен всичките са се вплели.
Но пред тебе зная... пак ще трябва да замълча.


Трябва да си отворя очите и да видя отвъд.
Трябва да намеря отговорите, които търся.
Всички ме подлагахте на един страшен съд.
Вие ме съдехте, но така ми помогнахте всички вас да ви довърша.

Бях пренебрегвана, но сега ти не можеш да видиш
какво и колко много ти пропусна.
Кажи ми, не ти ли писна да ме съдиш?
Но не видя ли, драги, че докато ме съдеше, Своя живот изпусна.


Искам да се върна към миналото, но вече пораснах.
Зная вече къде живея и къде трябва да съм. Там не си ти!
От каменните ти очи се аз отказах.
Аз спечелих! Теб те няма при мен, затова прости ми.

Не можех аз да те запазя. Не можех да гледам повече тези мръсни, лъжливи очи.
Да, изгубена съм, но за пръв път ме намират истински.
Исках да се върна, признавам, но тогава ми казаха: Спри.
Ти сам си го направи! Ако искаш ме съди.

Изгубена съм, мили, но знам, че някой ще ме намери.
Изгубена съм, но знам, че ме чака едно сърце.
Не се ли радваш, свободен си вече, ти спечели!
Аз ще си потърся друго момче.

Знам, че ти отдавна си се намерил.
Знам също така, че те съжалявам, защото вече няма какво да търсиш.
Въпреки, че си спечелил,
не знаеш колко си изгубил.

Аз има цял живот да уча и да търся,
но знам, че някой и след теб ще ме обича.
Знай, че не аз ще те довърша.
Ти си невидим. Не можеш да обичаш.