Отчаяна изповед
До дъното на дъното достигнах,
сега ми предстои да се оттласна
и като Феникс от жарта да се въздигна...
Мерси! Не вярвам в тези приказки прекрасни!
Крилете ми от тумори доволни са проядени,
кръвта ми е коктейл от всякакви отрови,
душата ми беснее, рита, иска да избяга,
ала Животът я е вързал със окови
за тялото ми прозаично изнемогващо,
свидетел на безкрайните ми грехове,
изгубих се и спрях със вятъра да се догонвам,
а сватба вдигнах с озверели страхове.
Така до дъното на дъното достигнах,
ужасно е, но знам, че няма да се върна,
без глас сега се моля на Всевишния
да се смили и още днес да ме прегърне!
© Даниела All rights reserved.
