Отдалечаване
Заплетох се
в трънаци и бодили.
Задъхах се,
да търся светлина.
Не блика пролет
от изсъхнали цветя,
а без любов
се спуска здрачината
през комина.
И влиза в стаята
до теб и мен,
на масата присяда
непоканена.
И ти не виждаш мен,
а аз не чувам теб.
Живеем в празнина.
Отдалечаване.
Светликът
е подпрял гнездо,
в което
сгушените птици пеят,
а къщата ни,
станала свредло,
от дупки в тъмното
в които се препъваме.
Завъртане
и скоростно премятане.
Така е трудно
да се стъпва по земята.
По-скоро боса
бих летяла в неизвестното.
Отколкото...
на място да остана
с теб във тъмнината.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
