May 12, 2016, 1:03 AM  

...Отдалечи се от мен...(1)

  Poetry » Love
501 0 4

 

...Отдалечи се от мен...

 

Отдалечи се от мен, преди да направя така, че да те нараня-

Небето ти от синьо ще стане сиво, защото аз вече вървя под бурята...

Мъгливо е, няма топлина и слънце, само болката ми...

Отдалечи се от мен, избягай бързо, че аз вече да не мога да те видя...

Но знай, че дори да те моля да си тръгнеш, не искам да загубя...!

 

Светлината вече не достига...до мен...

Не тръгвай с мен бос по болката...

не преминавай от тук!

Над теб все още бди ангел...

Аз се предадох, за да ми се покаже истината...,

тази която ще ти посочи изхода...!

 

И стой далеч от моята любов...

Аз знам, че все още имаш време да се спасиш...

Не съм това, което може да те ощастливи....

и съжалявам, че не можеш да ми вярваш, както ми вярваш...

 

Но, ако ти все още ми вярваш, след това, което ти казах

след като те излъгах, че те мразя,

и че искам са се отдалечиш от мен-

риска си е твой, но не знам дали ще ти позволя...!

 

Ще разбереш, че съм много добра

в това да излъчвам и причинявам страдание...

на тези, които най - много обичам...!

 

Отдалечи се от мен, защото аз не те заслужавам,

искам по - бързо да се покая, да се върна към себе си и да не ти казвам всичко това...

Отдалечи се от мен, избягай бързо, че аз вече да не мога да  те видя...

Но знай, че дори да те моля да си тръгнеш, не искам да загубя...!

 

Светлината вече не достига ...до мен...

Не ходи с мен бос по болката...

Над теб все още бди ангел...

Аз му се предадох, за да ми се покаже истината...!

Но, май само ти я прозря и в нея повярва,

единствената, която не ти казах,

за която не те излъгах

и която премълчах- Обичам те!

 

И колкото и да се опитвах да те отдалеча,

ти разбра всичко

във пътя ме вкара, прероди ме, възвърна ме...

и ми отвърна...:

„Кой ти каза на теб, че не си щастието ми?!

Не ми пука, че ще страдам...искам

просто да живея в любовта ти...,

няма да те пусна, няма да те загубя!”

 

Тогава аз също разбрах:

Само ти си щастието и светлината...!

И ще се боря заедно с теб!-

за нас...,

ще се борим...!

 

С теб, любими ставам по - добър човек,

въпреки всичките ми грешки...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Понякога искаме да отдалечим любимия човек, за да го предпазим от всичко, от всички и най - вече от нас самите, но в един момент разбираме, че любовта помежду ни...е най - голямата защита...

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...