Oct 15, 2007, 10:22 AM

Отдавам се...

  Poetry
926 0 9
Отдавам се...
до дъно разори ме тъй свирепа...
изпий солта ми... всичката... да почернея...
изтръгвай ме от корен без пощада...
кърши крилете ми без свян с мощта си...
увивай змийска хлад... да спре дъха ми...
с катранени воали загърни ме...
да разядат човешката ми сляпост...

Отдавам се...
ела... БОЛИ МЕ!!!...
отпивай ме на тежки тъмни глътки...
да се излея в теб без път и време...
без спомени за детски проходилки...
за плахи устни, съхнещи от жажда...
стани ми мъж... и майка...
покръсти ме...
със твойто име ме роди отново...
да нямам смъртна дата накажи ме...
да стана теб... могъща БОЛКА!!!
...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...