Отговор на един твой въпрос
Отговор на един твой въпрос
Знаеш ли колко много те обичам?
Не ми се смей, не се увличам.
Чувствам те като частичка от мен,
в това отдавна и твърдо съм убеден.
Радвам се, когато те слушам и гледам,
Радвам се на това, че те има,
Радвам се, когато докосвам нежните ти ръце
и когато милвам нежното ти лице.
Младите хора се събират и се обичат,
и само глупците могат да отричат,
че това е нормален човешки нагон!
Но не е само това, моля, пардон!
Има неща, за които не може
само с думи да се разкаже,
които се крият нейде дълбоко, където
трепти душата и бие сърцето.
Там, където се разпореждат музите,
там, където се чува най-нежната музика,
откъдето извира радостта
и се ражда и излита обичта.
Оттам и моята обич и радост извират,
и докато съм жив, няма да спират,
а ти ми задаваш разни въпроси
за това, онова и еди-какво си!
Но аз веднага ти простих,
защото, защото...
Е, прочети отново първия и втория стих!
2000 година
© Асен Стефанов All rights reserved.
