Отиде си,
просто така,
без обяснения,
с малко тъга.
Тръгна си,
мислейки, че си сам,
запътен нанякъде,
може би в твоя блян.
Реши - не съм тази,
отредена от наш`та съдба,
избра пътя, търсейки нея,
с главното "Н".
Върви, не те съдя,
ще разбера,
ще опитам да се усмихна
и продължа.
Всеки по пътя си
сам ще върви,
търсейки някой
с тъжни очи...
© Пролет All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави и от мене.