Отиде си,
просто така,
без обяснения,
с малко тъга.
Тръгна си,
мислейки, че си сам,
запътен нанякъде,
може би в твоя блян.
Реши - не съм тази,
отредена от наш`та съдба,
избра пътя, търсейки нея,
с главното "Н".
Върви, не те съдя,
ще разбера,
ще опитам да се усмихна
и продължа.
Всеки по пътя си
сам ще върви,
търсейки някой
с тъжни очи...
© Пролет All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави и от мене.